Новата Кинология

Какво предствлява Новата Кинология?

Новата Кинология — това е кинологията в нейното най-развито състояние. Тя разглежда кучето от гледна точка на съвременната биология, като при това се изключват всички похвати за общуване с него, основани на модата, материалните изгоди и предрасъдъци. Това дава голямо преимущество, тъй като чрез нея се избягват проблемите и се създава основа за съвместен живот и сътрудничество между човекът и кучето.

Кучето и човекът са съществували повече от 14 века, благодарение на естествената социална връзка. Кучетата и днес помагат на хората, практически без специални тренировки.

Освен това в Кинологията социалните способности на кучето оставаха дълго време недооценени. За основа в общуването с кучето се ползваха «инструкции» и народни предания. Стопаните и треньорите изискваха от него неща, които нерядко противоречаха на законите на биологията… Хората смятаха, че единствено командите са единственият път за комуникация, обучението — разучаване на команди, доброто послушание — безприкословно изпълнение пак на тези команди. Поведенческите «проблеми» се приписваха или на недостатъчно силно лидерство от страна на стопанинът, или на не добро обучение, или на «коварният»кучешки ум…

Този подход неминуемо водеше до извода, че кучето не може да се възпита без то да се потиска.

Същност на Новата Кинология

Кучето и стопанинът създават пълноценно семейство. При това те са обединени от взаимното чувство на привързаността. Съвместният живот на стопанина и кучето се крепи на комуникацийте, осъзнати и от двете страни, както и на грижите заради естествените нужди.

За създаването на добра комуникация стопанина трябва да разчупи рамките на възприятията си и по такъв начин да се доближи до възприятията на кучето. Той трябва да се научи да разбира даже и едва забележимите му сигнали, за да е в състояние да реагира навреме.

Новата Кинология дава възможност стопанина да изразява емоцийте и желанията си така, че те да бъдат достатъчно добре разбрани и предсказуеми в очите на кучето му. Това напълно изключва всякаква грубост и невнимателност.

Грубостите водят до нарушаване на връзката с кучето, карайки го да се отдалечава от човек. Освен това то престава да «информира» за поведението си, което прави съвместният им живот проблемен. От друга страна кучето е подложено на стрес заради отсъствието на необходимата за него социална връзка, особено в съвременния свят, където то трудно би оцеляло без помощта му.

Добре изградената връзка с членовете на семейството създава в кучето чувство за принадлежност и доверие. Сигурният «гръб» повишава менталното му развитие и желанието за сътрудничество. Това сътрудничество не се ограниачва само чрез тренировки и създаване на необходимите навици, но и чрез обучението на кучето и запознаването с правилата и формите на поведение в семейството по естествен път — чрез социално обучение. В резултат на това, кучето настройва поведението си според желанието на стопаните си и променящата се обстановка.

Ако човек знае всичко това, вероятността от възникване на проблеми в поведението е значително по-малка, тъй като голяма част от тях са функция на физиологичните реакций от стреса заради условията на отглеждане, несъответсващи на физическите и ментални нужди на кучето, като — неподходящи грижи и лоша комуникация в семейството.

Способността на кучето за самостоятелна интеграция в животът на семейството, без някакво специално обучение е забелязана отдавна. Но на тези случаи се гледаше по-скоро като на «щастлива» случайност.

Новата Кинология доказва, че самостоятелната интеграция на кучето е напълно естествено явление. Тя се крепи на същите биологични закони, на които всъщност се дължат взаимоотношенията в животинските общности.

Стара схема — ново съдържание

Идеята на Новата Кинология може да се се стори позната. И все пак тя се отличава по комплексния подход, който липсва в традиционната Кинология.

Комплексният подход стана възможен благодарение (на първо място) на появата на нови технически възможности за изследване в областите:

Въз основа на тези знания бяха създадени новата техника за общуване с кучето и работата с него.

Често задавани въпроси

Кой е създал Новата Кинология?

Новата Кинология е започнала създаването си в срадата на XXвек. В нейната основа са заложени изследванията от най-различни области: етология, невробиология, психология, социология и кинология.

Какво е мястото на Новата Кинология в световен мащаб?

Тя се развива, като кинологията основаваща се на потискането отстъпва място на кинологията, използваща естествената социална връзка с кучето.

Смяната на парадигмата не се осъществява изведнъж, а според появата на новите резултати от изследванията и разработените нови методи на работа.

Към даденият момент в много страни все още не е създадена окончателната версия на тази киноложка концепция, тъй като сведенията се натрупват и разпространяват неравномерно. Затова треньорите и стопаните на кучета са принудени постоянно да актуализират знанията си.

Във водещите държави като Швеция, Норвегия, Дания, страните от западна Европа, където новото ниво на кинологията се утвърждава, започват да променят още повече отношението към кучетата, като същевременно расте и броя на съвременните специалисти. В САЩ много треньори се стремят да се разделят с насилието. Това не винаги им се отдава, тъй като те традиционно ползват механични методи, без да вземат под внимание социалната същност на кучето. В много други страни има създадени отделни училища на Новата Кинология.

Може ли да има добри треньори незапознати с Новата Кинология?

Тя се основава на естественото междувидово общуване човек- куче. Добър треньор може да е всеки, който се старае да изгражда отношенията си с кучето върху дружбата и да го обучава посредством естествената мотивация.

Работата на неподготвения треньор може да е ограничена, тъй като за успешното решаване на различни задачи са необходими знания.

Раликата между Новата Кинология и позитивната тренировка?

Новата Кинология често се бърка с «позитивната тренировка». Това я лишава от необходимото внимание, считайки я за нереална. Привържениците на така наречената «позитивна тренировка» остават на старото ниво (механичното въздействие върху кучето) и така пропускат много страни от възприятията му. Затова те често са принудени да използват насилие, обяснявайки го просто като необходимост. Новата Кинология постепенно подменя концепцията на позитивната тренировка (позитивното обучение), тъй като се явява негово логическо развитие и продължение.

Проблемите при специалистите от старата школа

Зоопсихолозите (кучешките психолози) не запознати с Новата Кинология както и треньорите от старата школа, не са в състояние да разберат психическите процеси при кучето — затова и не могат да вникнат в проблемите, техните причини и ефективно да ги отстранят. В много случаи той се потиска, а това води до нов. Други специалисти (които също са против насилието) не са в състояние да предвидят последствията от «корекцията «си и търсят решението в интернет.

Защо биолозите и ветеринарите не могат да са специалисти без доъплнителни знания и подготовка?

Кучешките психолози и зоопсихолозите често се определят и като човешки психолози, биолози и ветеринари. При това представителите на тези професии не получават необходимите киноложки знания по време на обучението си. Затова без специална подготовка, те в никакъв случай не трябва да се наричат професионалисти в областта на кинологията. В резултат на това психологията на кучетата се превърна в несериозна наука. Най-добрият път към постигане на опит и знания за кучето е, да се получи подобаваща квалификация чрез изучаване на Новата Кинология.

Кой е против Новата Кинология?

Много са хората общуващи с кучето заради собствена изгода, поддържане на социалния статус, или в опит към постигане на психично равновесие. Тези хора се придържат към кинологията основаваща се на насилие, тъй като тя е основен инструмент във тяхната връзка. Често те (хората) са източник на лъжливи сведения за кучето. Такива хора лесно могат да се отлечат от представителите на Новата Кинология.

Как се познава един треньор от старата школа?

Според неговата идеология: приписвайки на кучето стремеж към доминиране в групата (респ. в семейството), приписване на склонност за непредсказуемост, агресия и т.н. Нежеланието да се отчитат емоции и аналитични способности на кучето.

Според практиката: използване на различни помощни средства за манипулиране на кучешкото поведение, строги и ел. нашийници, примки, халти, средства за т. нар.»анонимно»наказание, използване на методи за физическо или ментално потискане, причиняващи болка и прояви на страх (викове, рязко дърпане на повода, поваляна на земята, изолация,»игнориране» на лошото кучешко самочувствие, опити да се накара кучето да се подчини, дори когато това застрашава здравето му, неумело общуване, водещо до неприятни чувства.

Треньорите от старата школа може на думи и да са против ненасилствените методи, но на практика ги използват, или се старят поне да не са «толкова» извън рамките им.

IVDF (bg) > Новата Кинология